.jpg)
След падането на Търново под османска власт през лятото на 1393 г. градът търпи много промени, но като една от най-ярките, оставила трайно впечатление у българите, може да се посочи издигането на джамията на Фируз бей в крепостта на хълма Царевец. Векове наред „…между българите за нея се приказваше, че била царската църква „Св. Петка”. Тази идея е поддържана и от редица изследователи на старините на града, сред които Виктор Григорович, Христо Даскалов, Васил Берон и др. За това несъмнено допринася нейното разположение на Дворцовия площад, северно срещу входа на Двореца на българските царе. От това място джамията е била виждана от всички краища на града и от всички пътища, водещи към него.
Джамията е част от голям архитектурен комплекс, включващ сгради с различни обществени функции. Благодарение на запазения строителен надпис, става известно, че е издигната през 1435 г. от Фируз бей, като по този начин се явява една от най-ранните мюсюлмански култови сгради в българските земи. Фируз бей заемал високи държавни постове, сред които и на санджакбей на Никопол по времето на султан Мурад II (1420 – 1444; 1446 – 1451). Джамията действа до Освобождението. Минарето е съборено скоро след това, а тя служи като склад за амуниции. По време на голямото земетресение от 1913 г. рухват портикът и куполът. След проведените през 60-те и 70-те години на ХХ в. археологически проучвания джамията е окончателно съборена. Резултатите слагат край на отъждествяването й с църквата и категорично доказват, че не е издигната върху нея.
Джамията се състои от квадратна молитвена зала, трикуполен портик и минаре. Градежът е клетъчен, а спойката е от бял хоросан. Използван е местен пясъчник и бигор, както и преизползвани строителни материали. Стените на джамията във височина са украсени с тухлен корниз. Куполът над молитвената зала и куполите на портика са покрити с оловни листи. Главният вход към молитвената зала представлявал висок портал с ширина 2,80 м, а в горната му част се намирала мраморната плоча с официалния строителен надпис. Изключително интересен е надписът, врязан върху тухла, намерен по време на разкопките. Той е на български и в него е отбелязано, че за строежа на сградата са били поръчани и използвани 10 хиляди тухли.
Около джамията се развива голям мюсюлмански некропол. От по-късните гробове от XVIII и XIX в. са останали някои мраморни и каменни надгробни плочи с надписи на османо-турски език.
По своето пространствено решение и начин на градеж Фируз бей джамия следва принципите, установени в ранноосманската култова архитектура (XIV – XV в.).
Изготвил: Д-р Жулиета Гюлева, отдел „История на България XV – XIX в.”
Фаруз бей джамия след унищожителното земетресение през 1913 г.
.jpg)