През 30-те и 40-те години на миналия век представителността и богатата ритуалност са отличителните характеристики на Гергьовденския празник във Велико Търново. Намиращият се в града Военен гарнизон, множеството старостоличани, носещи името на светеца-войн , и не на последно място значителният принос на населението от града и региона във войните за национално освобождение и обединение определят 6 май като една от най-обичаните, уважавани и дългоочаквани дати от празничния календар.
Преди 85 години болярите съчетават Бойния празник на войската със забележителното честване на стогодишнината от Велчовата завера. На 4, 5 и 6 май градът става център на грандиозни тържества, на които присъстват 30 000 гости от окръга и страната, много изтъкнати общественици, политици, трима министри, сред които великотърновецът генерал-майор Рашко Атанасов.
Целият град участва с ентусиазъм в подготовката на тридневните тържества. ВеликоТърново блести, потънало в красива цветна украса и зелени гирлянди. А много популярните по това време художествени арки допълват празничното настроение. Един неочакван природен каприз разтревожва организаторите и жителите на престолнината и заплашва да провали дългоочаквания и старателно подготвен празник. На 2 май 1935 г. градът се събужда побелял от сняг и с опасност от унищожаване на украсата, натежала от ненадейния бял гост. Но природната изненада си отива само за ден и слага край на тревогите. За празника градът е окъпан от лъчите на майското слънце, което прави тържеството още по-примамливо.
На 5 май 1935 г. потомците на Асеневци и многобройните им гости с вълнение наблюдават откриването на паметника-обелиск, популярен като Велчова завера, участват във факелното шествие от центъра на града до площад „Баждарлък” („Батенберг”), получил тогава официално името „Велчова завера”, с което е известен и до днес.
Най-вълнуващият и запомнящ се момент от честванията обаче настъпва на следващия ден – Гергьовден. На 6 май преди 85 години тържествено се открива емблематичният „Паметник на падналите войни”, по-късно добил гражданственост като „Майка България”. Той е издигнат в централната част на града, известна тогава като „Площад на победите”, и е посветен на загиналите през 1877-187,1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. старостоличани от V опълченска дружина, 18-ти, 20-ти, 46-ти, 50-ти, 70-ти и 83-ти пехотни полкове.
Изглед от Търново преди построяването на „Паметник на падналите войни” и „Площад на победите”, сега известни като „Майка България”.
Идеята за построяването му възниква непосредствено след края на Първата световна война, но към конкретната й реализация се пристъпва на 9 март 1926 година. Тогава на общоградско събрание в кино „Модерен театър” великотърновското гражданство избира 11-членен Комитет за въздигане на паметника. За сериозността на начинанието красноречиво свидетелства и фактът, че ръководството на Комитета се състои от уважавани личности, които не само обичат града, но и умеят да работят ефективно за неговото развитие. Сред тях се открояват: окръжният председател Йордан Пенчев (председател), председателят на федерацията на запасните офицери и подофицери Владимир Даскалов (подпредседател), банковият директор Иван Градев (касиер). С не по-малко доверие се ползват и членовете на Комитета: началникът на великотърновския гарнизон подп. Рашко Атанасов, представителят на Светия синод протосингел отец Т. Хлебаров, кметът на Велико Търново Димитър Раев, председателят на Постоянната комисия Тодор Бончев, окръжният инженер Ангел Станев, окръжният училищен инспектор Димитър Пенков, председателят на дружеството на запасните подофицери Иван Денев.
Комитетът изработва Устав, представен на Министъра на вътрешните работи за одобрение, и пристъпва към приоритетната си задача – набиране на средства за строеж на паметника чрез дарения от общинските съвети в окръга, църковните и училищните настоятелства, фабрики, банки, кооперации, частни лица, отпечатване на фондови марки, организиране на благотворителни забави и други прояви. Определя се и мястото за строеж – централната част на „Марино поле”. На 19 април 1926 г. Общината не само отпуска безплатно терена, дарява, макар и неголеми суми, за патриотичното начинание, но и на заседание, проведено на 27 юни 1927 г., увековечава района с името „Площад на победите”.
На специално заседание през пролетта на 1927 г. Комитетът подготвя програма с критерии за конкурс и избира седемчленно жури от утвърдени художници, скулптори и общественици, което трябва да определи най-добрия проект.
В конкурса се включват около 30 участници от цялата страна. В продължение на седмица проектите им са експонирани в най-голямата и представителна зала на Военния клуб. „Този конкурс трябва да се отбележи като едно необикновено културно събитие не само за нашия окръг, а за цялата страна”, четем в Общински вестник „Велико Търново” от 15 юни 1927 година.
Първа премия в размер на 25 000 лв. журито присъжда на Светослав Йоцов от Враца за проекто-модела му с мото „На търновци”. Журито, а и великотърновци, го възприемат като паметен знак, който е не само израз на почит и признателност към достойните старостоличани, загинали за родината, но и олицетворение на девиза на нашите войни „Преди всичко България”. От значение е може би и фактът, че Светослав Йоцов е известно име в града, тъй като е автор на бюста на д-р Витанов, намиращ се във великотърновската държавна болница, както и на гробницата на известната в града фамилия Хаджиславчеви.
На 23 септември 1928 г. старостоличани стават свидетели на полагане първия камък, от който тръгва началото в изграждането на един от символите на града. Както често се случва, по различни причини завършването на обекта се забавя, но решителността и упоритостта на болярите надделяват, за да се стигне до заветния Гергьовден на 1935 година. Тогава в присъствието хиляди жители и гости на града генерал Радев прерязва лентата за откриване на емблематичния паметник.
Паметникът на падналите войни в строеж.
Откритите срещу и на Гергьовден паметници във Велико Търново се радват на голям отзвук в цялата страна. За това допринася и фактът, че общината успява да уреди билетите по БДЖ , от което и да е населено място до старата столица и обратно от 24 май до 9 юни, да бъдат намалени със 70 %. Така се дава прекрасна възможност за посещение на града и на новооткритите трайни паметни знаци.
И вече 85 години емблематичните паметници са част от живота на Велико Търново като обединителен център на миналото и съвременността.
ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:
* Малцина знаят, че прототип на доминиращата в композицията на паметника скулптурна фигура на коленичила жена, олицетворяваща Майка България, която се прекланя пред бойния подвиг на старостоличани, е родената през 1911 г. във Велико Търново ученичка от Девическата гимназия „Митрополит Климент” Катя Петрова Кавалджиева. Тя е сестра на известния художник Владимир Кавалджиева. Срещата й със скулптора предопределя завинаги както визията на паметника, така и личната й съдба, тъй като освен модел, тя става и съпруга на Светослав Йоцов.
* Младите жители на старопрестолно Търново надали знаят, че не винаги високата 6,5 м основна скулптурна фигура на жена, която в дясната си ръка държи наведено бойно знаме в знак на скръб към загиналите в бран войни от региона, а в лявата – лаврово клонче в прослава на героите, е изглеждала така. Превратностите на историята отреждат след 9 септември 1944 г. короната от женската скулптурна фигура на паметника да бъде свалена като невписваща се в новата действителност. За щастие «царският» символ се съхранява в Историческия музей и при една от проверките на фондовете «излиза» на бял свят. След години по идея на музейни специалисти и журналисти короната отново е поставена с активното съдействие на арх. Теофил Теофилов.
Съгласно решение на Организационния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Балканската война и войните за национално обеднение 25-килограмовата корона е реставрирана, позлатена със златно покритие от 22 карата, и поставена на 1 ноември 2012 г. в познатия ни и до сега вид на паметника.
Изготвил: Тодорка Недева, главен уредник отдел „Нова и най-нова история“
