Лазаровден
Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. На този ден се изпълняват обичаят лазаруване.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
По стари българска традиция подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото.
На празника момичетата се разделят на групи и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи.
Обхождат селото като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.
Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
Цветница
Един от най-хубавите пролетни празници в българския традиционен календар е Цветница. Той е подвижен християнски празник и се отбелязва една седмица преди Великден, в неделята, след Лазаровден. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови и маслинови клонки. Символ на този празник са и върбовите клонки, откъдето идва и още едно негово име – Връбница. На празника върбовите клонки се освещават в църквата и всеки трябва да отнесе клонче в дома си – за здраве и берекет. От него се прави венче, което се слага на иконата. То е лечебно и ако някой се разболее се пали и кади на болния.
През неделния ден, на Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“. На дървена бухалка всяка мома-лазарка поставяла залък от обредния хляб и върбовия си венец. После ги пущат в течащата вода и гледат на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.
Обичаят се нарича „кумичене“, а момата – „кумица“ на лазарките. От реката останалите лазарки я носят обратно към селото “на столче“. Те спират да разговарят с нея до третия ден на Великден, след което те я посещават, а тя от своя страна ги черпи с боядисани яйца и баница. По този начин символично им дава прошка и от този момент могат да разговарят отново, като на практика това е завършека на целия лазарски обред.
А привечер на Цветница, на мегдана се играе лазарско хоро, към което се присъединяват и други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.
На Цветница празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина.
Изготвил: Д-р Миглена Петкова, етнограф
