За пореден път (от 2004 г. насам) РИМ – Велико Търново прави своята еднодневна изложба от поредицата „Съкровищата на музея” в рамките на празника на града. Поредицата има за цел да „отива” в този ден при посетителите си, затова се експонира в сградата на Общината, и да им показва свои малко познати емблематични, красиви и важни за историята предмети, съхранявани в богатите фондове и експозиции на музея.
Тазгодишната изложба се нарича „Хубава жена от стари времена” и пак ще бъде експонирана в Общината само на 22 март от 14 до 18 ч. След миналогодишната „Оръжия от старо и ново време”, сега търновци и гостите на града в празничния ден ще могат да се запознаят с „женските оръжия”, които от хилядолетия безотказно служат, според правилата и естетиката на времето си.
Всеки посетител на изложбата ще получи лично карта за безплатно посещение на експозиция на РИМ – Велико Търново – по негов избор – в която ще може да разшири и обогати впечатленията си от видяното тук!
Посетителите ще могат да усетят „вечната хубава жена” чрез повече от 300 предмета от „женския арсенал” от осем хилядолетия насам, започвайки от праисторията (над 6 000 години пр. Хр.), та чак до началото на вече отминалия ХХ век.
В три сектора ще бъдат подредени изображения и пластики на жени, накити и аксесоари, козметични принадлежности и облекла, които да поведат посетителя през хилядолетия и епохи, времена и нрави.
Украшението е акцентът за всяко показвано време. Накитът идва от дълбока древност и никога не е преставал да бъде стремеж и потреба, защото не е само част от облеклото, а част от самия човек. При раждане и умиране, сватби и годежи, при всеки празник в живота на хората, накитът е първа грижа и неотменен дар. Човек не само украсява тялото и радва душата си с него, а дори му приписва чудодейната сила да пази от зло и да изпълнява желания.
Археолозите представят обособено праисторията (VІ – V-то хилядолетие пр.Хр.), античността (V – ІV-и век пр. Хр. и ІІ – ІІІ-ти век сл. Хр.) средновековието (ХІІ – ХІV век), а етнографите – поотделно традиционната и модерната култура от края на ХІХ и началото на ХХ век.
От праисторията в изложбата са включени костени, мидени, златни и сребърни накити и керамични фигурки на жени, които да отведат посетителя осем хиляди години назад във времето в света на праисторическата жена, в който красивото и магичното се сливат. Най-старият предмет е от 6 300 години пр. Хр. и е костена лабрета (свещен накит), открита при разкопки в Джулюница. Освен от тези разкопки са показани предмети от Емен, Хотница и др. Ще може да бъде видяна и гривна от най-старото злато, обработвано от човешка ръка.
От античността (времето на траките и римската епоха) е показана богата колекция от златни, сребърни и стъклени накити – обеци, гривни, висулки, верижки и др. Особено впечатляващи са аксесоарите и козметичните принадлежности на античната жена – богата, прецизна, капризна и изтънчена. Откритите при разкопки в Никополис ад Иструм, Капиново и др. костени игли и гребени за коса, огледала и кутийки от слонова кост, мраморна пантофка, мраморни козметични принадлежности, стъклени съдчета за благовония и др., ще допаднат и на съвременния вкус. Предпочитаните в античността геми и камеи от изящни камъни са актуални и до днес.
Средновековието акцентира върху накитите и облеклото на столичните болярки от Търновград чрез показаните златни и сребърни наушници, пръстени, гривни, апликации и копчета. Не по-малко интересни са стъклените и медни накити, както и златосърменият текстил. Те са находки предимно от разкопките на Царевец. Голяма част от средновековните накити и аксесоари, придобити и от други разкопки в момента участват в изложба на Националния археологически музей – София.
Фонд “Етнография” показва освен многото традиционни златни и сребърни накити – обеци и наушници, кръжила, прочелници и подбрадници, пръстени и гривни, нанизи и огърлици, пафти още и колани, брошки, гердани, игли за коса, чантички, ветрила и други градски аксесоари.
Традиционните накити са едри и тежки – някои апликирани със седеф, внасян от Ерусалим и Атон, други с емайл. Цветя, клонки и цветни гирлянди са най-предпочитаните орнаменти. Птици и животни оформят центъра на много от накитите. Нерядко в композициите участват библейски сцени. Майсторите използват различни техники на изработване, но най-скъпите накити са филигранените. Уменията на средновековните столични златари “наследяват” търновските майстори куюмджии през епохата на Възраждането. От злато и сребро те изработват прекрасни накити. Най-красивият измежду тях е сокаят – украшение за глава, носено от омъжените жени. Той представлява кръжило с разноцветни камъни и розети, наушници, наниз от монети или пластини, стилно покрити с бяла памучна кърпа с богата шевица и ресни. Този накит се среща единствено в селата на Търновския край и за него казват, че е “болярска корона, запазена в селската хижа”.
Не е забравена и гражданката. Под силното влияние на европейската мода, пренасяна в града от търговците и младите, които учат в чужбина, в края на ХІХ и началото на ХХ век, търновци започват да предпочитат други накити – по-малко на брой, по-дребни и съзвучни с новите поевропейчени облекла. Изработват се предимно от злато и сребро, украсени с елмази, бисери и други скъпоценни и полускъпоценни камъни. Накитите и другите модни аксесоари са неопровержимо доказателство за състоятелността и естетическите вкусове на притежателите си. В изложбата ще могат да се видят пудриери и парфюмни флакони, дори инкрустирани със седеф чехлички за баня на търновска кокона … и още малки неща от голяма значение за женската хубост, както и елементи от традиционния и градски интериор – „светая светих” на хубавата жена.
Освен всичко това ще може да се види възстановката на женска болярска дреха, както и оргинални уникална търновска носия и дамски костюм по европейска мода. Ще има и още много красиви неща … , които ще бъдат показвани от красиви млади хубави жени.
Светът на хубавата жена е “една малка вселена”. В огромното разнообразие от материали, форми, техники на изработване, мотиви и орнаменти в този свят, откриваме материалните и културните характеристики на различни епохи и човешки общности.
