На 15/27 юни 1877 г. руските войски успешно форсират р. Дунав при град Свищов. Основните части на руската армия се разделят в три направления. Търново е разположено на главната операционна линия Свищов – Търново – Шипка – Одрин. За действие в това направление на 30 юни е сформиран Предния отряд, начело с генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко. Военното формирование получава задача да настъпи през Търново на юг, да овладее балканските проходи и повдигне българското население. В този отряд е включено и Българското опълчение.
На 6 юли 1877 г. отрядът достига до село Бяла Черква и се разполага на лагер край бреговете на р. Росица. Генерал Гурко е осведомен, че западно от Търново няма противник, но самият град е добре укрепен. От разпитите на пленници се знае, че там са разположени 5 табора пехота, няколко ескадрона и повече от 10 оръдия.
Стратегическото значение на Търново като стара столица и ключ към планинските проходи, както и липсата на точни сведения за силите на врага налага провеждането на усилени разузнавателни акции.
На 7 юли около 7 часа сутринта руското командване излиза от Бяла Черква с една драгунска бригада и се насочва към Търново. В донесение от 10 юли 1877 г. до главнокомандващия на Дунавската армия, ген. Гурко отбелязва, че към 16 часа колоната приближава старата столица. От западната страна към града водят два пътя – южен по шосето от Севлиево и северен черен път от село Беляковец. За влизането в града е избран пътят от север. Настъплението е извършено по две линии: в първата са включени три ескадрона от Казанския драгунски полк, а във втората три ескадрона астрахански драгуни, гвардейски полуескадрон и 16-та конна батарея. Когато първата линия на ескадроните се приближава на три версти от Търново, турците, които заемат позиция на десния бряг на р. Янтра (в района на днешната жп-гара Търново), откриват артилерийски огън. Въпреки голямото разстояние турската артилерия стреля много често, което свидетелства за обхваналата я паника. По пътя водещ за Омуртаг е забелязана голяма колона, движеща се на изток.
Генерал Гурко решава да овладее незабавно града. В изпълнение на този план конната батарея е изведена на позиция и 4-те ескадрона драгуни се придвижват напред, прикривайки двата фланга на батареята. Генерал Гурко заповядва на останалите на височината казашки сотни с две оръдия също да се придвижат напред. Независимо от неизгодната позиция командирът на батареята полк. Ореус смело извежда своите оръдия и открива точен огън. Скоро русите заставят неприятелската артилерия да прекрати огъня и да се оттегли по пътя за Омуртаг. Преминавайки на десния бряг на р. Янтра, руските войни откриват огън по отстъпващите неприятелски колони.
Цялата войска се придвижва напред, а току-що пристигналата казашка сотня предвождана от княз Алексей Церетелев влиза в старата столица. В руски ръце се оказва целият турски лагер, в който се намират големи боеви и продоволствени запаси, много оръжие и едно знаме.
За събитията в Търново ген. Гурко докладва в Генералния щаб: „Днес в 5 часа след обяд, превзех Търново с бой. В сражението участваха гвардейски полуескадрон, бригада драгуни, 16-а конна батарея и 2 сотни от Донския казашки полк № 21. Най-много се отличи гвардейският полуескадрон и конната батарея. Загубите не могат да се определят сега, но във всеки случай са незначителни. Турците отстъпиха по направление на Осман пазар. Според показанията на жителите на Търново имало 3 табора низами и 6 оръдия, освен редифите, числото на които е неизвестно.
Извиках в Търново цялата казашка бригада, стрелковата бригада, българското опълчение. Всички тези части ще пристигнат на 27-мо число. Пленен е турският лагер, палатки, много патронни сандъци и аптечният обоз. Възторгът на жителите е неописуем. В съборната църква беше отслужен молебен за здравето на Господаря Императора.”
Два дни по-късно в Търново влиза българското опълчение, а на 12 юли княз Николай Николаевич установява главната си квартира в старата столица.
Княз Николай Николаевич в Търново, 12 юли 1877 г.
Предният отряд се насочва към селата Присово, Плаково, Войнежа, Средни колиби, Райковци и пътят към Хаинбоаз.
Изготвил: Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.”