Дебатите в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

На 16 април се навършват 142 години от приемането на Търновската конституция – основен закон на младото княжество България. За предхождащите събития, ярките словесни двубои и противопоставянето на идеи и личности в Събранието ценни свидетелства оставя Григор Начович на страниците на в. „Марица”.

Най-сериозните словесни двубои между „умерените” и „буйните” представители в Събранието започват със съставянето на комисия, която да разгледа отделните членове на Органическия устав и на 21 март да представи Рапорт.

В дописка от 22 март специалният пратеник съобщава: „Народний Събор захвана разискването на проекта за Органически устав и днес одобри 35 члена с някои изменения. Административното разделение е на окръзи, околии и общини, последните с самоуправление. Князът ще има на година 600,000 франка. Столицата на княжеството ще е София, но коронясването на княза ще става в Търново”. Сред важните решения, взети на 26 и 27 март остават запазване на църковното единство и забраната на робството.

 На 27 март депутатите отхвърлят предложението на Комисията за съставянето на Сенат, който да споделя законодателната власт със събрание от свободно избрани народни представители: „Тукашните наши буйни отхвърлиха не само сената, но и държавния съвет, като учреждения безполезни, даже и вредителни за нашето отечество”. Консервативните убеждения на формиралата се група добре образовани депутати от земите на Източна Румелия, ясно проличават в критичната статия от 6 април, насочена към несъстоятелните и недалновидни според Начович аргументи на опозицията. Той изтъква предимствата на сената: „Както го предлагаше умерената партия. Сената щеше да прегледва втори път законите, след като излязат от ръцете на камарата….и тъй подобрени законите щяха да се подават на Княза за утвърждение”.

Изготвеният Рапорт на комисията върху Органическия устав с право е определян от историкът Петко Ст. Петков, като „българският проект”. За законотворческата инициатива, Григор Начович акцентира в своята публицистика: „Принципите които са приети в обнародвания рапорт на тази комисия принадлежат на дванадесетте упоменати лица…Опозицията в комисията се състояла….от  Хр. Стоянова, Помянова и Др. Цанкова”. Последвалите дебати и отричането на проекта се концентрират около Петко Каравелов, Петко Славейков и тяхното обкръжение. Много често опонентите излизат от темата и влизат в безсмислени спорове и неетични изказвания, в които ясно прозират лични вражди и заявки за политическа кариера. Въпреки това редица конструктивни предложения, свързани с общинското самоуправление, отмяната на робството, свободата на печата и сдруженията са приети от всички депутати и заложени в Търновската конституция. Замяната на терминът „Органически устав” с „Конституция на българското княжество” предложена от Драган Цанков също е част от отхвърления проект на образованите юристи и интелектуалци.

За отхвърленият „български проект” за конституция от мнозинството, Григор Начович прави следните обобщения: „Членовете на комисията през всичкото това време не си отвориха устата; види се, те не възприеха да се борят с такива противници. Рапорта падна в народното събрание не след разисквания но просто чрез интригите на една коалиция, но народа и потомството ще ги съди” и по-късно: „Нашите буйни обаче са твърде много буйни за да можат да съдят зряло върху предмети от такава важност”.

За социалният състав, политическата ориентация и мотивация на народните представители в Учредителното Народно събрание в Търново оценката на Григор Начович в същата статия гласи: „Народния събор се съставлява от едно голямо число благоразумни хора които имат практика в живота, които отбират доброто и обичат отечеството си…..Втората част…се съставлява от хора които малко отбират от общи работи, които следват ония които най-много викат…..които не могат да търпят по-учени и по-благоразумни хора….които са се хвърлили в обятията на нездравия, но на лъжливия на убийствения либерализъм. Главата на тази партия се съставлява от Г-на Цанкова, Г-на Каравелова и нейният оратор е Г-н Славейков”.

В дописка от 10 април Начович съобщава, че Народното събрание е приключило с гласоподаването върху българската конституция.

Последното известие от Търново за читателите на в. „Марица” е от 16 април: „Днес Учредителното събрание ще се затвори от Н. С. Княза Дондукова-Корсакова. Утре вторник, ще стане отварянето на Народний събор за избирането на Българский княз”. В заключителната част на заседанията, за спомен от Освобождението, Съборът решава „да въздигне в Търново една църква посветена на Св. Александър Невский и памятници на Шипченский проход и Звениград”.

На 16 април 1879 г. 211 народни представители полагат своите подписи под основополагащия закон на младото княжество България – Търновската конституция.

Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” 

В Никополис ад Иструм бе експониран античен постамент, спасен от иманярско посегателство

Спасен от иманярско посегателство античен каменен постамент с надпис е експониран в Археологически резерват „Никополис ад Иструм“  край с. Никюп.

Тежащият около 4 тона профилиран постамент се е намирал в коритото на река Росица в т.нар. Еленкин вир, на 300 метра източно от античния град. Паметникът, известен на археолозите от Регионален исторически музей-Велико Търново, последно е заснет с дрон през 2020 г.  

 През късната есен на миналата година иманяр е извлачил с трактор артефакта от речните води и го е заровил в близката околност, докато уреди евентуалната продажба.

 След подаване на сигнал в Районно управление на полицията-Горна Оряховица кражбата е разкрита на 31 март т.г. Още на следващия ден, благодарение съдействието на поделенията на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Велико Търново, 4-тонният каменен постамент е експониран в лапидариума на Археологическия резерват „Никополис ад Иструм“ и може да се види от посетителите.

 В основата на внушителния постамент има надпис, който предстои да бъде разчетен. Тепърва предстои научното изследване на паметника, датиран от времето на династията на Северите – първата четвърт на ІІІ век.         

„За спасяването и експонирането на археологическият паметник изключителната заслуга е на служителите от Районно управление на полицията в Горна Оряховица и поделенията на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, ръководени от комисар Красимир Кръстев. Екипът на Регионален исторически музей-Велико Търново изказва на всички тях своята благодарност за отличното изпълнение на необичайната задача. Убедени сме, че тези истински професионалисти биха се справили с всяка една ситуация! Това ни дава спокойствие и увереност и в нашата работа“, споделии директорът на музея д-р Иван Църов.

Музейните обекти приемат индивидуални туристи и преминават към лятно рабтно време от 1 април

Регионален исторически музей-Велико Търново отваря всички свои обекти и експозиции за индивидуални посетители от 1 април 2021 г. при спазване на противоепидемичните мерки. Организирани групи няма да се допускат, а там, където е възможно ще бъде осигурен еднопосочен поток на туристите.  

Музеите преминават и към лятно работно време с посетители:

.АМР „Царевец”: 8.00 до 19,00 часа. Без почивен ден.

АМР „Трапезица” :8.30 до 18,00 часа. Без почивен ден.

АР „Никополис ад Иструм”: 8.00 до 18,00 часа. Без почивен ден.

Археологически музей: 9.00 –17,00 часа. Без почивен ден.
Профилактика – понеделник от 9.00 до 12.00 часа

Музей „Възраждане и Учредително събрание“: 9.00 – 17,00 часа. Без почивен ден.
Профилактика : вторник от 9.00 до 12.00 часа

Църквите „Св. 40 мъченици“, “ Св. Димитър Солунски“ и „Св. Георги“: 9.00 –17,30 чада Без почивен ден.
Профилактика – понеделник от 9.00 до 12.00 часа

Средновековен комплекс: църква „Св. Св. Петър и Павел“, църква „Св. Иван Рилски“ и „Шишманова баня“: 9.00 – 17,30 часа. Без почивен ден.
Профилактика – сряда от 9.00 до 12.00 часа

Музей „Затвор“: 9.30 – 17.00 часа. Почива неделя и понеделник.
Профилактика – сряда от 9.30 до 12.00 часа

Музей „Нова история“: Не приема посетители

Музей „Сарафкина къща“: 9.30 – 17.00 ч. Почива неделя и понеделник.
Профилактика – сряда от 9.30 до 12.00 часа

Музей „П. Р. Славейков“: само по предварителна заявка от предходния работен ден.

Архитектурно музеен резерват „Арбанаси“: 9.00 – 17.30 часа. Без почивен ден.

– църква „Св. Георги“, Арбанаси. Почива понеделник и вторник
Профилактика:
музей „Констанцалиева къща“ – понеделник от 9.00 до 12.00 часа
църква „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ – понеделник от 9.00 до 12.00 часа   
църква „Рождество Христово“ – вторник от 9.00 до 12.00 часа
църква „Св. Георги“ – сряда от 9.00 до 12.00 часа

Общоисторически музей гр. Килифарево: само по предварителна заявка най-късно от предходния работен ден.

Къща – музей „Филип Тотю“, с. Вонеща вода: 9.00 – 17.00 часа. Без почивен ден.

ММПЦ „Царевград Търнов“: 9.30 – 18.30 часа. Без почивен ден.
Профилактика –понеделник от 9.00 до 12.00 часа

По предварителна заявка музеите приемат посетители в обявените за почивни дни и часове за профилактика.

Посетителите в  АМР „Царевец“, АМР „Трапезица“ и АР „Никополис ад Иструм“, заедно с фискалния бон, ще получават и флаер „Препоръки за безопасно посещение.

Директорът на РИМ-Велико Търново д-р Иван Църов с наградата „Велико Търново“

Археологът и директор на Регионален исторически музей-Велико Търново д-р Иван Църовр бе удостоен с наградата „Велико Търново“.

Отличието бе връчено на тържествена онлайн сесия на Великотърновски общински съвет по повод Празника на града – 22 март.

Наградата е присъдена на д-р Църов за проучването и популяризирането на римския град Никополис ад Иструм и тракийската могила край село Големани, работата му като ръководител на музей който тази година отбелязва150 години от основаването си и за развитие на съвременния облик на музейните обекти и културния и исторически туризъм в града.

„Благодаря за високата чест, която ми е оказана. Не мога да не спомена, че успехите на музея се дължат и на големия екип, който с големи усилия се старае да опазва и представя пред многобройните ни гости обектите, които стопанисваме. Без тях нямаше да имаме тези високи резултати. Приемем наградата и като признание за техния труд“, заяви д-р Църов.

С награда „Велико Търново“ бе удостоен и маестро Живко Петров, а званието Почетен гражданин на Старата столица бе връчено на проф. д.и.н. Милко Палангурски и посмъртно на  37 български генерали, родени в старата столица.

Музейните обекти, с изключение на АМР „Царевец“, затворени за 10 дни

Във връзка с новите противоепидемични мерки, от 22 до 31 март 2021 г. обектите и експозициите на Регионален исторически музей-Велико Търново  се затварят за посетители.

Отворен остава единствено Архитектурно-музеен резерват „Царевец“, който ще приема само индивидуални туристи.

Преустановява се и работата на Комисията по идентификация на културни ценности за външни лица  

3218 туристи приеха музеите във Велико Търново на 3-ти март

Рекордните 3218 туристи са приели обектите и експозициите на Регионален исторически музей-Велико Търново на националния празник 3-ти март.

Само на крепостта Царевец в празничния пандемичен ден са се качили 2317 души, което е с 584 посетители в повече в сравнение със същия ден през 2020 г. 220 деца, 427 ученици, 130 студенти и 1530 възрастни българи са разгледалите историческата забележителност  на 3-ти март.

 В празничния ден 412 туристи е приел Мултимедиийят посетителски център „Царевград Търнов“, а 129 са разгледалите църквата „Св. 40 мъченици“.

Сред най-посещаваните обекти са експозициите, свързани с национално-освободителните борби и възстановяването на българската държавност – музеите „Затвор“ и „Възраждане и Учредително събрание“, посетени съответно от 135 и 153 туристи.

С урок за Руско-турската война „Музей в куфар“ гостува в Детска градина „Соня“

В навечерието на Националния празник на България 3-ти март нашата образователната инициатива „Музей в куфар” гостува в Детска градина „Соня” Велико Търново.

Откритият урок на д-р Димитър Харбалиев и Михаил Стойчев – уредници в Регионален исторически музей-Велико Търново бе за Руско-турска освободителна война и българско опълчение.

Децата за първи път имаха възможност да видят калпак с кокарда от униформа на български опълченец, сигнална войнишка тръба, използвана по време на войната, цветна литография с различни сцени от войната, револвер „Гасер”, използван от руските офицери и ятаган каракулак, използван от турския башибозук.

Спиро Константинов – търговецът от Арбанаси, отдал цялото си богатство за освободителните борби

Богата на факти и събития е професионалната и лична биография на Спиро Константинов – крупен търговец от Арбанаси. Той е роден през 1832 г. Учи четири години в местното Гръцко училище при поп Марин Анастасов. През 1848 г. неговият вуйчо заможният арбанашки търговец х. Панайот х. Атанасоглу го изпраща да учи занаят в Румъния. Едва 16 годишен младежът започва работа в кантората на Костаки  Русович в Букурещ. През 1853 г. е привлечен като съдружник в търговското предприятие на х. Парашкев Маринович. От 1859 г. Спиро Константинов установява самостоятелна търговска практика. За стопанските успехи на възрожденският търговец, съдим от факта, че през 1868 г. той притежава 16 търговски магазина в Букурещ и манифактурна работилница за преработка на тютюн. Неговото богатство преди Освобождението се оценява на стойност от 20–30 000 турски лири, които се равняват на 500–600 000 златни лева.

Спиро Константинов е силно повлиян от политическите идеологии, шестващи сред българската емиграция в Румъния. През 1863 г. търговецът се застъпва пред властите за незаконно пребиваващите българи в Букурещ. Отдава значителна част от своето богатство за въоръжаване на бунтовните чети от 1867 г. и за изграждането на Вътрешната революционна организация в българските земи. Спиро Константинов се завръща в България през 1885 г. В началото на XX век той е регистриран като едноличен търговец от с. Арбанаси в Горна Оряховица.

Неговата благотворителна дейност в полза на Отечеството заслужава специално внимание. Спиро Константинов дарява 50 жълтици на старейшините от Добродетелната дружина за революционното движение. През 1863 г. при опит в Габровския хан в Букурещ да бъдат арестувани 60 души български хъшове, арбанашкият търговец гарантира за тях пред властите, дава им средства за препитание и ги настанява на работа при Петър Стоянов.  През 1867 г. той дарява сумата от 48 400 цванца за въоръжение на въстаниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-късно снабдява с оръжие и четата на Филип Тотю. При последвалия обиск в дома му в Букурещ е арестуван от румънските власти и остава 3 месеца в затвора. През 1871 г. при поредното транспортиране на оръжие „6 сандъка с револвери” до Свищовското пристанище е заловен и затворен за 5 месеца. От 1870 г. Спиро Константинов е член на Българският революционен централен комитет в Букурещ. Той подпомага финансово дейността на българската революционна емиграция и Вътрешната революционна организация в българските земи.  Изпраща 7000 жълтици за оръжие на Одеското настоятелство. Част от кореспонденцията на Васил Левски с комитетските дейци в Румъния минава през него.

За заслугите на Спиро Константинов към националноосвободителното движение IX – тото Обикновено Народно събрание през 1889 г. му гласува 50 лв. месечна пенсия. По този повод министър-председателят Стефан Стамболов произнася знаменателната фраза:„Знам какво са правили тамкашните (в Букурещ) българи и самопожертвованието на този човек просто ме удивлява.”

Спиро Константинов умира в бедност през 1911 г. Погребан е в родното Арбанаси.

Изготвил: Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” 

Допускат се групови посещения в музейните обекти

От 1 март 2021 г. се допускат групови посещения в обектите и експозициите на Регионален исторически музей.–Велико Търново, при спазване на въведените противоепидемични мерки.

Организирана ученическа група, съгласно „Наредба за детските и ученически туристическите пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищно образование”, за посещение на 2 обекта заплаща 6.00 лв., като се допуска безплатно един придружител на всеки 5-7 деца от детските градини и деца в предучилищна възраст и един придружител на всеки 10-15 ученици от I до XII клас.

142 години от откриването на Учредителното Народно събрание в Търново

На 10 февруари се навършват 142 години от откриването на Учредителното Народно събрание в Търново. Заседанията на „Събора” и дебатите около приемането на Конституцията на младото Княжество се превръщат в едни от основните събития – отразени точно, прецизно и аргументирано от източнорумелийския вестник „Марица”.

Вестник „Марица” е определян като официоз на Руското гражданско управление от 1878 г. и 1879 г. За неговото финансиране руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков отпуска субсидия от 3000 рубли, като в замяна на неговите страници се отпечатват закони, наредби, правилници и съобщения на руски и български език. Специален пратеник и дописник на вестника в старата българска столица през 1879 г. е един от първите му редактори Григор Начович.  Небезизвестният стопански предприемач и ерудит присъства на най-важния законодателен форум в Търново преди всичко в качеството на депутат „по звание”, излъчен като председател на Софийския губернски съд и избран от Свищовски окръг. Многобройните дописки и статии на Начович до читателите на в. „Марица” разкриват не само публицистичния талант на автора, но и политическите му убеждения. Подбраният в случая от нас материал има предимството на писмен извор, необременен от по-късните интерпретации на факти и събития.

Григор Начович информира читателите на Източна Румелия за откриването на „Събора” в Търново на 10 февруари и съпътстващата програма, наситена с множество събития: „Народното събрание се отвори с голямо тържество. Н. С. Князът, в словото си, поканва депутатите да изработят Устава, като им оставя пълна свобода да променят проекта представен от Правителството. Едно тържествено славословие се отслужи в черковата на Четиридесет мъченици. В угощението, здравицата за Н. В. Императора се посрещна с Ура, които следваха половин час. Княз Дондуков се носи на ръце в залата на угощението. Извънреден ентусиазъм”.

С дописката от 11 февруари, Начович изпраща в редакцията Списъка на депутатите в Търновското Народно събрание за разглеждане на Органическия устав. Според последните депеши на английските вестници, общият брой на народните представители е 221, но след уточняването на мандатите и в хода на събранието става ясно, че съставът на първенците от петте губернии възлиза на 230.

 Вестник „Марица” публикува в специално приложение от 20 февруари „Проект за Органически устав за държавното устройство на Българското Княжество” и помества „Словото на Негово Сиятелство Императорският Росийский Комисар в България, Княза Дондукова-Корсакова”.

Специалният пратеник в Търново съобщава факти от програмата, в първия ден на „Събора”: „Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада е още масата за княжеския комисар, Г-на Лукиянова и трибуната за ораторите”, „на 10 часа точно пристигна Негово Сиятелство Княз Дондуков…Той се посрещна тъй също с голямо възхищение и от депутатите в залата на Събора. Негово Сиятелство поиска по-първо благословението на бившия Екзарх Антима, после се покачи при председателския стол и прочете словото си за отварянето на Събора”, „До черквата св. Четиридесет беше наредена българската войска от двете страни на улицата. На глава на процесията имаше един ескадрон кавалерии, после музиката, после идеха представители на еснафите, после депутатите, а след тях Негово Сиятелство Княза обиколен от европейските комисари и от военните и граждански власти”, „Днес имаше на Марино поле смотра на 5 български дружини”.

Кратките съобщения в пресата през втората половина на месец февруари са свързани с разглеждането на Правилника за вътрешния ред в Събранието в Търново на 21 февруари и избора на Изпълнителното бюро на 22 февруари. Официалните заседания са прекъсвани за прочитане на официални поздравителни телеграми от Негово Величество царят-освободител, но и от тъжни вести за убийства и кланета в Македония. На 26 февруари по повод рождението на Негово Височество Александър Александрович, Народният събор няма заседание.

В началото на март Учредителното събрание започва същинската работа. Уточнени са депутатските мандати, пристигат и нови представители, Мемоарът до Великите сили е изготвен, народните представители от Източна Румелия Гешов и Берон тръгват на дипломатическа мисия във Виена, а княз Дондуков Корсаков се завръща за заседанията в Търново. Негово сиятелство и руският дипломат княз Горчаков се противопоставят на петицията до Великите сили. Учредителите пристъпват към разглеждането на проекта за Органически устав. В притурка към в. „Марица” от 16 март 1879 г. е публикуван Правилник за вътрешний порядък на Учредителното Народно събрание – едно от първите самостоятелни законотворчески постижения на учредителите, а в следващия брой са поместени част от стенограмите от заседанията.

Изготвил: Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” 

Комисията по идентификация на движими вещи възстановява дейността си

Комисията по идентификация на движими вещи за външни лица към Регионален исторически музей – Велико Търново възстановява дейността си от 1 февруари 2021 г.

Приемането и издаването на документи ще става в „Методически кабинет” в  Административната сграда на музея на ул. „Никола Пиколо“ №6.

Документи ще се приемат всеки вторник от 9.30 до 12.00 час, а издадените  удостоверения ще се получават във вторник от 13.30 до 16.30 часа.

Лице за контакти: Весела Мартинова – уредник, тел. за връзка:  062 682 526

Дейността на комисията се осъществява, съгласно Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистър за ДКЦ и Инструкция за реда за идентификация на съвременни произведения на изкуството от РИМ – Велико Търново, при строго спазване противоепидемичните  срещу  COVID-19

162 963 туристи приеха музеите във Велико Търново през пандемичната 2020 г.

 162963 туристи са приели обектите и експозициите на  Регионален исторически музей-Велико Търново през пандемичната 2020-та година. Това е 33,89 %, или 1/3 от посетителите през предходната 2019 г., когато те са били 480902 души.

„За нас е от изключителна важност, че въпреки кризата с COVID-19, ограничителните мерки и затварянето на музеите на два пъти през миналата година, интересът към забележителностите в старата столица е траен. 85% от нашите посетители са били българи, което е доказателство, че сънародниците ни се вълнуват от историята и искат да се докоснат до богатото културно-историческо наследство на Велико Търново и региона дори и в такива трудни времена“, посочва директорът на    Регионален исторически музей-Велико Търново д-р Иван Църов.

Най-много посетители са регистрирани през септември – 34 277 души и през август – 33 053.

 И през 2020 г. най-посещаван е Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ приел 109 055 туристи. От тях 7 649 са деца, 14 031 ученици, 6 023 студенти и 19 519 чужденци. Крепостта бе единственият музеен обект в страната, който остана отворен след повторното затягане на противоепидемичните мерки и през декември бе разгледан от  3 298 души.

Сред най-посещаваните музейни обекти във Велико Търново през миналата година е Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“ с 13 844 туристи и  средновековните църкви „Св. 40 мъченици“, „Св. Петър и Павел“, „Св. Димитър“, „Св. Георги“ в квартал „Асенов“ с 12 541 посетители. 4 245 души е приел музей „Възраждане и Учредително събрание“, 4 177 са разгледалите крепостта Трапезица, а 2 716 са посетителите на музей „Затвор“.

8 956 са били туристите в музейните обекти в Арбанаси, като от тях 3 404  са регистрирани в църква „Рождество Христово,, а 3 037 в музей „Констанцалиева къща“. 4 358 са посетителите на Археологически резерват „Никополис ад Иструм“.

Регионален исторически музей-Велико Търново бе първият, който отвори сви обекти в началото на тази година. За първите три празнични  дни на 2021 г. крепостта Царевец, църква „Св. 40 мъченици“, музей „Възраждане и Учредително събрание“ и църква „Рождество Христово“ , Арбанаси са посетени от 2594 туристи. От тях 2332-ма са разгледали  Царевец, като само на 1 януари на историческия хълм са се качили 667 туристи.

    Вашето име (задължително)

    Вашият Email (задължително)

    Относно

    Вашето съобщение