10.02.2021

142 години от откриването на Учредителното Народно събрание в Търново

На 10 февруари се навършват 142 години от откриването на Учредителното Народно събрание в Търново. Заседанията на „Събора” и дебатите около приемането на Конституцията на младото Княжество се превръщат в едни от основните събития – отразени точно, прецизно и аргументирано от източнорумелийския вестник „Марица”.

Вестник „Марица” е определян като официоз на Руското гражданско управление от 1878 г. и 1879 г. За неговото финансиране руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков отпуска субсидия от 3000 рубли, като в замяна на неговите страници се отпечатват закони, наредби, правилници и съобщения на руски и български език. Специален пратеник и дописник на вестника в старата българска столица през 1879 г. е един от първите му редактори Григор Начович.  Небезизвестният стопански предприемач и ерудит присъства на най-важния законодателен форум в Търново преди всичко в качеството на депутат „по звание”, излъчен като председател на Софийския губернски съд и избран от Свищовски окръг. Многобройните дописки и статии на Начович до читателите на в. „Марица” разкриват не само публицистичния талант на автора, но и политическите му убеждения. Подбраният в случая от нас материал има предимството на писмен извор, необременен от по-късните интерпретации на факти и събития.

Григор Начович информира читателите на Източна Румелия за откриването на „Събора” в Търново на 10 февруари и съпътстващата програма, наситена с множество събития: „Народното събрание се отвори с голямо тържество. Н. С. Князът, в словото си, поканва депутатите да изработят Устава, като им оставя пълна свобода да променят проекта представен от Правителството. Едно тържествено славословие се отслужи в черковата на Четиридесет мъченици. В угощението, здравицата за Н. В. Императора се посрещна с Ура, които следваха половин час. Княз Дондуков се носи на ръце в залата на угощението. Извънреден ентусиазъм”.

С дописката от 11 февруари, Начович изпраща в редакцията Списъка на депутатите в Търновското Народно събрание за разглеждане на Органическия устав. Според последните депеши на английските вестници, общият брой на народните представители е 221, но след уточняването на мандатите и в хода на събранието става ясно, че съставът на първенците от петте губернии възлиза на 230.

 Вестник „Марица” публикува в специално приложение от 20 февруари „Проект за Органически устав за държавното устройство на Българското Княжество” и помества „Словото на Негово Сиятелство Императорският Росийский Комисар в България, Княза Дондукова-Корсакова”.

Специалният пратеник в Търново съобщава факти от програмата, в първия ден на „Събора”: „Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада е още масата за княжеския комисар, Г-на Лукиянова и трибуната за ораторите”, „на 10 часа точно пристигна Негово Сиятелство Княз Дондуков…Той се посрещна тъй също с голямо възхищение и от депутатите в залата на Събора. Негово Сиятелство поиска по-първо благословението на бившия Екзарх Антима, после се покачи при председателския стол и прочете словото си за отварянето на Събора”, „До черквата св. Четиридесет беше наредена българската войска от двете страни на улицата. На глава на процесията имаше един ескадрон кавалерии, после музиката, после идеха представители на еснафите, после депутатите, а след тях Негово Сиятелство Княза обиколен от европейските комисари и от военните и граждански власти”, „Днес имаше на Марино поле смотра на 5 български дружини”.

Кратките съобщения в пресата през втората половина на месец февруари са свързани с разглеждането на Правилника за вътрешния ред в Събранието в Търново на 21 февруари и избора на Изпълнителното бюро на 22 февруари. Официалните заседания са прекъсвани за прочитане на официални поздравителни телеграми от Негово Величество царят-освободител, но и от тъжни вести за убийства и кланета в Македония. На 26 февруари по повод рождението на Негово Височество Александър Александрович, Народният събор няма заседание.

В началото на март Учредителното събрание започва същинската работа. Уточнени са депутатските мандати, пристигат и нови представители, Мемоарът до Великите сили е изготвен, народните представители от Източна Румелия Гешов и Берон тръгват на дипломатическа мисия във Виена, а княз Дондуков Корсаков се завръща за заседанията в Търново. Негово сиятелство и руският дипломат княз Горчаков се противопоставят на петицията до Великите сили. Учредителите пристъпват към разглеждането на проекта за Органически устав. В притурка към в. „Марица” от 16 март 1879 г. е публикуван Правилник за вътрешний порядък на Учредителното Народно събрание – едно от първите самостоятелни законотворчески постижения на учредителите, а в следващия брой са поместени част от стенограмите от заседанията.

Изготвил: Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” 

    Вашето име (задължително)

    Вашият Email (задължително)

    Относно

    Вашето съобщение