12.04.2020

Страстите Христови в църковна иконопис

Страстната седмица обхваща последните дни от земния живот на Иисус Христос. Нарича се Страстна, от запазената форма в старобългарския език страсть, означаваща мъка, душевно и телесно страдание, мъчение. Наречена е още Велика седмица поради значимостта на събитията, защото всичко започва и свършва с Великата жертва на Голгота и подготвя пътя на вярващите към Възкресението.

Още древните църковни отци са изказали мисълта, че ако не съпреживеем Страстите Христови, то и радостта от Възкресението няма да е реалност. С утвърждаване на Църквата Великото страдание на един Богочовек се превръща в знак, в емблема за спасение на всички съществуващи души. Богомолецът, виждайки Христос на кръста, осъзнава, че трябва да премине през всички мъки и да си отдъхне в отвъдния свят. Затова Страданията Христови се илюстрират и издигат във високите регистри на централните части в храмовете. Във Византия (както и на Балканите) през XIII – XIV в. се възприема идеята, че трябва да има самостоятелен регистър, в който да се рисуват само Страстите Христови. Целта е била хората колкото може повече да повдигат погледите си и да помнят тези епизоди. Другите традиции са свързани с изваждане на икони за всеобщо поклонение по време на молитвите на Велики четвъртък и Разпети петък. Мислено, чисто литургически и едновременно пространствено посетителите не само да помнят, но и да съпреживяват, сякаш събитията се повтарят със същата сила в храмовете.

Търновград през XII век се превръща в столица, пазеща и почитаща своите реликви. Според хрониката на Хикита Хониат (аналогично и според други хронисти и пътешественици), през XIII век този град блести с мощни крепостни стени и високи кули, с гордо развети знамена чак до небесата. Столицата дава възможности за изяви на блестящи творци на словото и на зографи, възпяващи Христовите страдания. В много от малките столични параклиси и в големите църкви е имало икони със Страстите Христови и Възкресение Христово, център на богослуженията. Според изследвания на д-р Пламен Събев, цикълът Страдания Христови на българска територия не е само разказвателен, но и литургично-изобразителен, тоест сцените по стените се подреждат така, че да следват църковния ред на богослужение.

В църквата „Св. Апостоли Петър и Павел”, Асенова махала, е имало цялостен регистър със стенописи, илюстриращи Страстите Христови. Днес са останали само малки фрагменти. Върху един от тях се вижда купел, в който са били изписани нозете на св. Петър (част от сцената „Измиване  нозете на  апостолите“).

Доста по-късно, във всички църкви и манастири на Арбанаси се изписват Страстите Христови, те са като задължителна част от традиционните изисквания и духовни нагласи за съответните периоди. Запазени са (и днес могат да бъдат наблюдавани) интересни сцени като „Тайната вечеря“, „Предателството на Юда Искариотски“, „Поругаване Христово“, „Разпятие Христово“, „Оплакване Христово“.

OPLAKVANE-от_Curkva_Rozdestvo_Hristovo_Arbanasi

В Регионален исторически музей – Велико Търново също така се пазят и реставрират икони със сцени от Страстната седмица. Има прекрасни образци в постоянната експозиция на първи етаж в музей „Възраждане и Учредително събрание“.

MOLENIE-Muzej_V-Turnovo

В църквите на Велико Търново също така могат да се видят икони на същата тематика, изписани от  представители на различни школи и ателиета от XVIII и XIX в.

STRASTI_HRISTOVI-Muzej_VUS_V-Turnovo

 

 

    Вашето име (задължително)

    Вашият Email (задължително)

    Относно

    Вашето съобщение