.jpg)
На 20 април отбелязваме 144 години от избухването на Априлското въстание през 1876 г. В българската история са оставили следа цяла плеяда революционни дейци – позабравени герои, доживели Освобождението. Днес те са слабо познати или непознати на широката общественост. Един от тях е търновецът Христо Симидов.
Той е роден в Търново през 1840 г. в семейството на Стоян и Теодора Симидови. Неговият баща е съзаклятник във Велчовата завера.
Фамилията Симидови имат шест деца: Кина, Райда, Димитър, Христо, Михаил и Филип. Семейството се издържа от търговската дейност на бащата. Негов помощник в семейната фирма става Христо. По-големият от братята Симидови получава образование в Търново, но не продължава обучението си в европейски училища. Въпреки това Христо израства като мислещ и любознателен човек. Някои от неговите съвременници считат, че той е един от най-добрите познавачи на руската класическа литература и владее руски език на отлично ниво. Притежава горещ темперамент и искрен патриотизъм. Не случайно Васил Левски го посочва за председател на Търновския революционен комитет. При тайните си срещи с Христо Иванов в Търново, Апостолът отсяда в шивашката работилница на Христо Симидов, която се намира в Стамболовия хан. След трагичната гибел на Левски през 1873 г., неговите съратници, сред които и Христо Симидов са арестувани и затворени от турската власт. Търновският революционер успява да избяга от затвора и две години прекарва, като емигрант в Русия (в Кавказ). Този факт обяснява добрите му познания по руски език и словесност. Неговите заложби на театрален и читалищен деец проличават от запазените протоколни книги на читалище „Надежда” от 1870 г. Христо фигурира в списъка на актьорите за първото организирано читалищно представление „Многострадална Геновева”. Той е един от учредителите на търновското читалище и участник в първото събрание от 8 юни 1869 г.
Христо Симидов участва в подготовката на въстанията от 1875 г. и 1876 г.
В кратките ръкописни бележки на неговата племенница Анастасия Пешева – писани след Освобождението е отбелязано, че Христо Симидов е бил женен за търновка – дъщеря на Минчо Радин, от която няма потомство.
Неговото революционно дело сякаш остава в сянката на по-популярния брат Филип Симидов. В спомените на Христо Иванов – Големия обаче именно той е посочен за съратник и съучредител на революционния комитет в Търново: „[…Подуших и спечелих един приятел на име Христо (Симидов), станахме ние с него веки да работим]”.
След 1879 г. Христо Симидов започва да се занимава с търговия и земеделие. Установява се в Оряхово и обработва земеделски земи в крайдунавските села. За разлика от множество доживели Освобождението поборници не се стреми към политическа кариера и извличане на дивиденти от революционното минало. Заради подчертаната си почтеност и родолюбие, той печели уважението на политическия си противник Стефан Стамболов. Допуснат е в Народното събрание, за да представлява опозицията.
Търновецът е депутат в Третото Велико Народно събрание. Той гласува през 1887 г. за немския аристократ Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, като подкрепя внесената от Стефан Стамболов кандидатура за българския престол. Братята Христо и Филип Симидови многократно оказват помощ на своя стар приятел Стамболов, но са подложени на натиск от страна на местната власт във Враца и Оряхово. По-малкият брат Филип моли през лятото на 1890 г. министър-председателя за съдействие и изтъква желанието им да се оттеглят от политиката. Симидови откриват фабрика за мастило, восък и канцеларски материали, с гарантирани от Министерския съвет поръчки за държавната администрация.
Въпреки последните факти, името на Христо Симидов – търговец от Оряхово и представител на Народнолибералната партия фигурира в списъците на участниците в Шестото Обикновено Народно събрание през 1911 г.
В последните години от живота си Христо получава народна пенсия и живее при племенницата си в София. Умира през 1915 г. на 75 годишна възраст.
Изготвил :Доц. д-р Светла Атанасова – главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.”
.jpg)