Първите ентусиасти за електрификация в нашия регион се отнасят към 1908-1910 г. Пионери в това дело са водениците в Габрово и Велико Търново, които произвеждат ток за собствено осветление.
През 1910 г. по заповед на бригадния командир на 18-ти пехотен Етърски полк ген. Кирков военната мелница при Асеновата махала се приспособява за добиване на електрическа енергия за осветление на казармите. През същата 1910 г. известният търновски индустриалец Ангел Попов предлага амбициозен проект – да се прокопае тунел под града, успоредно на железопътния тунел, през който да се отбият водите на р.Янтра. На източната страна на тунела, където водата ще има най-голям пад, се предвижда изграждането на електроцентрала. Проектът, обаче, среща яростната съпротива на кожарите в Асенова махала, но за компенсация при воденицата до прочутата Баш хамам се инсталира динамо за производство на електроенергия.
На 8 юли 1915 г. по инициатива на братя Георгиеви в престолнината се основава дружество „Светлина”, чиято цел е „организиране електрическото осветление на града”. При Дервишката чешма дружеството изгражда малка термична централа с 20 к.с., известна под наименованието “локомобила”.
През август 1919 г. се създава Акционерно дружество „Царевец”. Идеята му е водната сила да се използва „за добиване на електрическа енергия за осветление, водоснабдяване и индустриални нужди”. За тая цел „Царевец” поставя генератор при воденицата в Чолакова махала и подготвя терена за строеж на Леденишката хидравлическа централа.
Следващият етап от благородния стремеж и практическия опит за електрифицирането на града се свързва с усилията на водния синдикат “Янтра”, основан на 16 май 1921 г. Съхранените до наши дни документи сочат, че той обединява усилията на единадесет колективни членове – държавата, АД „Царевец”, Търновската градска община (встъпителната й вноска е 6 000 лева), Търновската популярна банка, Окръжната постоянна комисия и частни индустриални фирми. До края на 1921 г. в общинските помещения се инсталира електрическо осветление. През 1922 г. синдикатът пристъпва към електрифицирането на целия град. През юни същата година се решава градската мрежа да обхване и жп гара Велико Търново.
Само за година и половина след учредяването си „Янтра” построява и Леденишката хидравлическа централа, пусната в експлоатация на 26 декември 1922 г.
На 18 януари 1925 г. общинският съвет избира комисия начело с кмета, която да приеме градската електрическа мрежа и да уреди сметките на Водния синдикат с общината. Предвижда се тя да закупи от “Янтра” триста и шестдесет броя акции на стойност триста и шестдесет хиляди лева. Така електрифицирането на града става реален факт.
Сградата на площад “Баждарлък”, в която се е помещавал Водният синдикат “Янтра”.Натрупаният опит и самочувствие, както и нарастващите потребности от използването на “електриката”, довеждат до идеята за изграждане на нова хидравлическа централа. Тя е построена в района около местността Синия вир и е приведена в действиe на 6 декември 1925 г. В хода на производството обаче възникват редица неудачи, които не позволяват получаването на достатъчно количество ток. Поради това, за да има достатъчно светлина в домовете на великотърновци, общината спира използването на уличното осветление. По същата причината се избягва и ползването на електрическа енергия за производствени цели. Но благодарение на предприемчивостта и професионализма на управата синдикатът намира изход от критичната ситуация. През 1927 г. „Янтра” се свързва с известната немска фирма „Бергман”, която доставя дизелов мотор. Той е инсталиран в специално помещение до хидроцентралата на Синия вир. Предприемат се и други мерки. Водният синдикат сключва договор с Горнооряховската кооперация „Виделина” за свързване на Велико Търново и Горна Оряховица с електропроводна мрежа през Каменец-Арбанаси. Горнооряховската община дори възлага електроснабдяването на гара Горна Оряховица на Водния синдикат и кооперация „Виделина”. По-късно на “Янтра” е поверено и електрифицирането на други селища от района. Така Воден синдикат „Янтра” наред със синдикатите „Грамадата” – Габрово, и „Росица” – Севлиево “ се превръща в един от най-големите производители на електроенергия. Всъщност по-късно, на 16-17 юни 1937 г., трите “електрически сили” официално се обединяват в съюз на водните синдикати „ГЕРЕЯ” (от първите букви). През 1938 г. борбата за концесия относно електрифицирането на Габровско-Търновската област става особено остра и некоректна. През 1939 г. Министерският съвет отдава областта за електрификация на държавни мини “Перник”. За съжаление те не успяват да се справят със задълженията си и електрифицирането става фактхедва през 50-те години на миналия век.
Изготвил: Тодорка Недева, главен уредник отдел „Нова и най-нова история“
