Българският църковен и просветен деец е роден в Търново през 1808 г. В периода 1854 – 1862 г. е митрополит на Погонианската епархия в Букурещ. Част от къщата му е преустроена за параклис на българската колония в Букурещ. Освен с духовната си дейност, името му остава в историята, като един от големите дарители на България. Митрополит Панарет умира на 21 март 1887 г. в Букурещ. Погребан e в преддверието на църквата „Св. Константин и Елена” във Велико Търново.
Митрополитските одежди сакос, омофор, набедреник, владишки жезъл, дикири, трикири, два потира и възглавница с ордени, принадлежали на Панарен Рашев, могат да се видят в зала „Църковни борби“ на музей „Възраждане и Учредително събрание“.
Богослужебните одежди са сърмотъкани, обшити с бисери и камъни.
Владишкият жезъл е от сребро с позлата. Тялото представлява осемстенна призма. Разделено е на четири части от малки сферични позлатени орнаменти. Долната част има конусовиден позлатен завършек. Горният край е оформен от двойка обемно отлети, позлатени лежащи дракони с обърнати назад глави.
Малките настолни свещници дикирите и трикирите са от сребро. Използвали са от архиерея по време на богослужението. С тях епископът благославя богомолците и евангелието. За по-голяма тържественост дикирите и трикирите са украсени и с цветни ленти.
Потир от сребро с позлата и гравирана украса и надписи.
Ордените „Свети Александър“ , II степен знак, руски орден (знак) „Св. Владимир” III ст. и сръбски орден, Таковски кръст, III ст. на Панарет Рашев.