ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНО ПОСЕЩЕНИЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ "НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ"

Никополис ад Иструм е римски град, съществувал във време, когато стандартът за безопасност се е различавал от сегашния. При експонирането е търсена възможността за представяне на автентичност в най- голяма степен. По тази причина посетителите трябва да са с повишено внимание при разходката и да не забравят, че има места, които крият риск. В обекта са осъществява 24 часово видео-наблюдение.

  • Не забравяйте, че макар археологическият резерват да е относително благоустроен, Вие сте на открито, сред природата.
  • Бъдете подходящо облечени и обути. Тук летните температури са високи, а зимните ниски.
  • При внезапна гръмотевична буря се приберете веднага в автомобила си.
  • Снабдете се с вода или други течности за пиене.
  • Възможна е среща с влечуги. Пропуснете ги да отминат. Срещу жилещи насекоми използвайте защитни козметични или медикаментозни средства.
  • Посещението на деца крие допълнителни рискове. Необходимо е всяко дете до 7 години да има личен придружител.
  • Ученически групи се допускат само с придружаващ учител.
  • Движете се само по алеите (декинг пътеки) и маркираните места.
  • По настилката на древните улици има хлътвания и отворени шахти - бъдете особено внимателни.
  • Не ходете по зидовете, възможно е пропадане. Не приближавайте ръба на изкопите. Не влизайте в тях. Не се качвайте върху архитектурните детайли и постаменти.
  • Някои сектори са експонирани над или под нивото на ходовата линия. Разглеждайте ги изключително внимателно!
  • Бъдете внимателни при посещение на експонирания кладенец - не се надвесвайте над отвора, дълбок е 16 метра.
  • При инцидент търсете съдействието на дежурния в резервата персонал на Регионалния исторически музей.
  • Единен номер за спешни повиквания 112.

Препоръки за безопастност

Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намира на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица.
Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.

Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.

Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.

Етническият състав на населението е пъстър. В града живеян преселници от Мала Азия, траки, римски ветерани. Официалният език е старогръцкият. Най-голям икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II – първата третина на III в.). В градската монетарница са отсечени и пуснати в обръщение над 1000 типа бронзови монети. Върху редица от тях са изобразени съществуващи в Никополис храмове, обществени сгради, фортификационни съоръжения.

Градът е планиран по т. нар. “ортогонална система”, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии – кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.

Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. От портите към градския площад водят улици, наслани с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновенно с размери 30 х 70 м. Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод е Западният с дължина 26 км. По него водата е достигала специално изграден резервоар, разположен до западната крепостна снтена. От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.

Градският площад (агората) е център на икономическия, културен и религиозен живот в града. В центъра се е издигала конна статуя на императора. Източната част е ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани. На северната страна на ареята се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди -търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини. В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон). Извън комплекса на агората, от източната страна е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието “термоперипатос”. В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града е имало обществена баня.

Некрополът на града е разположен от двете страни на пътя водещ към Нове и около комуникацията водеща в западна посока. От него са запазени 121 могили. Починалите са погребвани зидани тухлени и каменни гробници и саркофази.

В градската територия на Никополис ад Иструм са проучени няколко вили, селища и центрове за керамично производство.