ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНО ПОСЕЩЕНИЕ НА АМР „ТРАПЕЗИЦА”
Крепостта „Трапезица” е квартал на средновековната столица Търновград, съществувал във време, когато мерките за безопастност не са били като сегашните. При експонирането на архитектурата е търсена възможността за представяне в най-голяма степен на автентичност. По тая причина трябва да сте с повишено внимание при разходката и да не забравяте, че има места криещи риск.
- Движете се само по алеите. Не преминавайте зад парапетите.
- На места стълбите са без парапети. Качвайте се и слизайте внимателно.
- Не ходете по зидовете. Възможно е пропадане.
- Някои сектори са експонирани под нивото на ходовата линия. Разглеждайте ги изключително предпазливо.
- Бъдете особено внимателни при посещението на Югоизточната кула – порта, Северната кула и казармения комплекс.
- Посещението на деца крие допълнителни рискове. Необходимо е дете до 7 г. да има личен придружител.
- Ученически групи се допускат само с придружаващ учител.
- Не забравяйте, че макар АМР „Трапезица” да е относително благоустроен, Вие сте на открито сред природата. Бъдете подходящо облечени и обути.
- Възможна е среща с влечуги и насекоми.
- Носете си вода.
- При ползване на фуникуляра (наклонения асансьор) спазвайте точно инструкциите на обслужващия персонал.
- При инцидент търсете съдействието на обслужващия персонал на Регионалния исторически музей.
- Единен номер за спешни повиквания 112.
Трапезица е кварталът-крепост на столичния Търновград, разположен северозападно от Царевец. От три страни е опасан от плавните меандри на река Етър (Янтра). Естествено защитен от високия скален венец, хълмът Трапезица имал здрави крепостни стени, които следват неговите извивки. Има площ от около 80 дка. За името Трапезица се предполага, че идва от думата “трапеза” или произхожда от “трапец”, каквато е формата на платото. Но най-вероятният произход е от трапезитите – воини, охраняващи проходи и първи заселници на хълма в средните векове.
„Преславният град Трапезица“ с неговите църкви и манастири се споменава в средновековни български и византийски жития на Св. Йоан Рилски, сред които и това написано от Св. Патриарх Евтимий, в „Приложно житие на Гавраил Лесновски“ и редица приписки върху възрожденски книги. Проучванията на крепостта започват през 1879 г. от първото в България археологическо дружество – Търновското. То е създадено „да служи за разкопаването на Трапезица и на други местности, дето се предполага, че има исторически паметници”.
При археологическите разкопки, които продължават и днес, са разкрити части от укрепителната система на крепостта, военен комплекс и 21 църкви.
Главният вход на крепостта е от север. Непосредствено до военноотбранителния ансамбъл е разкрита внушителна сграда с площ 660 кв.м , за която се предполага, че е изградена от братята Петър и Асен преди въстанието от 1185 г.
Църквите на Трапезица били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки. Многообразна е архитектурната декорация: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и керамични кръгли или четирилистни елементи, покрити със зелена или жълта глеч, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Най-голяма по размер е Църква № 8, известна с името “Св. Йоан Рилски”. Тя е широка 14,50 м, дълга 20 ми има пет строителни етапа. Известно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) в Търнов мощите на св. Йоан Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на Църква № 8 се приема за мощехранителница. В нея мощите на светеца са били съхранявани до 1469 г., когато са пренесени в Рилския манастир.
Църква №8 е част от манастирски комплекс, в чиято игуменарна са открити безредно нахвърляни останките на 43-ма души.
Най-ранният храм на Трапезица е Църква № 16, който се датира в края на X – началото на XI век.
От времето на Асеневци е Църква №5, единствената с мозаечна украса.
Църквите № 2, 7 и 14 са известни като „църкви – гробници“ заради разкритите в тях гробни съоръжения. В Църква №2 е открита каменна плоча с изображение на Архангел Михаил и се предполага, че това е храм „Свети апостоли“.
Църквите № 6, 11, 13, 14 са нарече „царски църкви“, заради откритите в тях царски персонажи в стенописната украса. Край стените на Църква №18 са открити седалки и мивки.
В някои от църквите се извършва богослужение до средата на XVII век, когато са изоставени окончателно, вероятно поради старост и изместване на градското ядро към запад.
В новосъздадения Център за представяне на културното наследство на Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“, интерактивната експозиция показва величието на столичния Търновград и Второто българско царство. Експонираните артефакти от археологическите проучвания, добити през последните десетилетия, дават възможност на посетителя да се запознае с бита и ежедневието на аристокрацията и простолюдието в един от градските квартали.
