02.06.2020

Ботевите четници в Търново

Петима са търновците участвали в Ботевата чета – Сава Пенев, Йордан Йорданов, Петър Йорданов, Киро от Търново и Никола от Търново. Последните двама четници фигурират в списъците на Захари Стоянов само с лично име и място на рождение и за тях лисва информация.

Сава Пенев е сред най-колоритните възрожденски личности.  Роден е в Търново през 1850 г. Учи в местното училище. По-късно започва работа при брат си Рашо Пенев, като търговец, бакалин и ханджия. Много често в Пенeвия хан отсядат революционни дейци. Съвсем млад Сава се включва в революционните борби. Повлиян от идеите на  Васил Левски и отец Матей Преображенски, той обикаля търновските села за да подготвя селяните за голямата борба. По време на Старозагорското въстание е заподозрян и арестуван от турската власт в собственото му лозе в края на града. Успява да се отскубне от заптиетата и да побегне.

От Търново заминава за Свищов и с помощта на Христо Бръчков се прехвърля в Румъния. Участва в сформирането и подготовката на Ботевата чета през 1876 г. Заедно със свои другари обикаля българските дюкяни и събира пари за закупуване на раници, цървули, калпаци и колани. На парахода „Радецки” Сава Пенев се качва от последното пристанище в Бекет заедно с Никола Обретенов и други трийсетина четници. Той  ръководи акцията по овладяването на едно от предните крила на парахода.

След стъпването на Козлодуйския бряг четата води поредица от сражения с преследващия ги башибозук. Търновският революционер е един от приближените на войводата. Четата приближава р. Огоста при с. Баница. За овладяването на моста над реката е изпратен авангард под командването на Сава Пенев. На 20 май (1 юни) след поредица сражения Христо Ботев пада убит. Сава Пенев е сред малцината бойни другари, свидетели на неговата гибел. Сформират се малки групи от четници, които в продължение на един месец скитат из Балкана и водят престрелки с преследващия ги противник. В дружината на Никола Войновски попадат Петър Йорданов и Сава Пенев. Те потеглят към Етрополе. За по-голяма безопасност остават да нощуват близо до града. Неколцина от четниците се отделят, за да търсят хляб. Нападнати са от потеря. В битката загива Петър Йорданов. Оцелелите достигат до село Шипково, Троянско. След предателството на двама братя говедари са обградени в един необитаем хан. Сава Пенев, Никола Обретенов и Димитър Тодоров са заловени.

От Ловеч арестуваните са отведени в Търново. В Търновския затвор Сава Пенев облича нови дрехи, колосана риза и обувки, донесени от неговите близки. Когато го извеждат от подземието, неговите другари остават учудени, очаквайки да го видят пръв увиснал на бесилката. Поведението му удивлява заптиетата, които се чудят как може да се шегува човек, който „на въжето отива, главата си под мишницата носи.”

В началото на месец юли по нареждане на Русенския валия, затворникът е преместен в областния център и по-късно е изпратен на заточение в крепостта Акия. През 1878 г. се завръща в освободеното отечество. Оцелелият Ботев четник е сред първите защитници в Сръбско-българската война през 1885 г. Участва като знаменосец в доброволческата чета „Левски – Раковски” под командването на Христо Иванов – Големия.

От 1886 г. Сава Пенев се установява в Свищов заедно със семейството си.  Умира на 25 януари 1915 г.

Йордан Недев Йорданов е роден през 1845 г. в Търново. Завършва взаимното училище в родния град. Започва работа във фабриката на Стефан Карагьозов. Участва в подготовката на Хаджи Ставревата буна през 1862 г. Установява контакти със Стефан Караджа през 1868 г. и за подбуждане на търновските младежи към бунт е затворен от местната власт. След залавянето на Караджата и довеждането му в Търновския затвор, двамата се срещат. Освободен е след осем месеца и поема тежкия път на емигрант. Служи три години в румънската армия. При създаването на Търновския революционен комитет е активен участник. Записва се в състава на Ботевата чета. При овладяването на кораба „Радецки” заема мястото на машиниста. След разгрома на четата е заловен в близост до Берковица. Осъден е на доживотна каторга. Първоначално е отведен в Цариградския затвор, а по-късно е заточен в крепостта Акия. Освободен е по време на политическата амнистия през 1878 г. В Сръбско-българската война участва в сраженията при Пирот. Заедно с Йордан Странджев сформират втората доброволческа чета „Ботев”. В мирно време Йордан Инджето се занимава с търговия, наемател е на градската баня Башхамам. Избиран е неколкократно за народен представител. Умира на 29 май 1918 г. в Търново. Погребан е в двора на манастира „Св. Никола” в село Арбанаси.

Петър Йорданов е по-малкият брат на Йордан. Завършва взаимното училище в родния град. Включва се в редовете на революционната емиграция в Румъния. Член е на революционния комитет в Зимнич. Участва в подготовката на въстанието от 1875 г. Влиза в щаба на Ботевата чета през 1876 г. и загива трагично в Етрополския балкан.

За първи път паметта за Ботевата чета е отбелязана в Търново през 1887 г., по инициатива на един от оцелелите герои Йордан Йорданов Инджето.

В Търновския музей се съхраняват реликви на Ботевите четници. В музейната експозиция могат да се видят снимки и лични вещи на Сава Пенев – семеен портрет, очила, писалка, личен дневник, търговски печати, ордени и медали за участието му в Априлското въстание и Сръбско-българската война. Те са дарени през 1857 г. от сина му Богдан Пенев. Показани са две оригинални снимки на братята Йордан и Петър Йорданови, дарени от техни родственици.

Изготвил: Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” 

Вашето име (задължително)

Вашият Email (задължително)

Относно

Вашето съобщение