История

Изключително богатата 140-годишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.

Първи етап (1871 – 1944 г.).

В далечния вече 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище “Надежда” да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци.
Това е време, когато вече е осъзнато началото на периода, в който българинът активно и целенасочено обръща поглед към своето минало, в чийто послания се мъчи да открие и осмисли корените на своята народностна идентичност, за да мотивира националното си самосъзнание. Освобождението се превръща в най-мощния катализатор на този процес, който постепенно еволюира до формите на едно почти всенародно движение за издирване и опазване на паметниците от близкото и по-далечно минало.

Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата “Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за “библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическия музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. Края на етапа съвпада с политическите промени от 1944 г.

Втори етап (1945 – 1990 г.).

През тези 45 години се обособяват два подетапа:

 

Първият подетап се характеризира с развитието на великотърновския музей като държавна институция. Той започва с акта на обявяването му за държавен музей на 1 март 1945 г. Характеризира се с идеологизацията на музейната дейност.

Същевременно се изграждат нови експозиции. През 1954 музеят се премества от читалище “Надежда” в специално построената сграда. Откриват се експозициите “Кооперативна печатница “Работник” и “Арбанашки бит” в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец и няколко други обекта попълват музейния фонд с 16 000 единици.

Подетапът завършва в началото на 60-те години на ХХ в. Вторият подетап се характеризира с повишаването на професионализма в музея. В най-мащабните в страната археологически проучвания участват специалисти, които в последствие формират филиала на АИМ при БАН. Финансирани са от създадения през 1966 г. “Общонароден комитет за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град”.

Пак от там са средствата за проучване и на другия голям обект на Великотърновския музей – Археологическия резерват “Никополис ад Иструм”. Интензивните разкопки започват през 1975 с участие на АИМ при БАН и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, а от 1985 г. се включва и британски екип. Специалисти участват в проучването на военния лагер Нове край Свищов в състава на българо-полска археологическа експедиция. Извършват се редовни и спасителни разкопки на десетки обекти в региона, като добитите находки постъпват във фондовете и заедно със събирателската работа на историческите отдели през 1990 г. вече са 134 000. Всички те са обработени в създадената през 1968 г. Лаборатория за консервация и реставрация – втората по големина в страната. В нея се обработват материали и на музеи от други региони.

Трети етап (1990 – до наши дни).

Политическите и най-вече икономическите промени от 1989-1990 г. се отразяват по-скоро негативно както върху националната култура, така и върху Великотърновския музей в частност. Основните дейности се ограничават най-вече на територията на общината. Това “свиване”, което засяга всички бивши окръжни музеи, довежда до опустошителна за мащабите на страната иманярска интервенция върху археологическите обекти, следствие на което незнайно количество ценни предмети се изнасят зад граница.

Намаленият бюджет води и до съкращаване на редица от дейностите. Настъпва срив в посетителския интерес към музейните обекти. Въпреки проблемите, музейните специалисти адекватно, според моментната даденост, продължават и дори успяват да увеличат някои видове дейност за сметка на други от по-ранния период. Повече внимание се отделя на фондовата работа. Експозиционната работа се насочва към временни изложби. Показват се музейни ценности, които не са включени в постоянните експозиции.

На база лични контакти се договаря и се осъществява гостуване на изложба икони в няколко държави. рофесионализмът и квалификацията на част от служителите в музея в областта на научните изследвания достига национални нива. Продукт на тази дейност са няколкото обнародвани монографии. Въпреки фактическата липса на звеното “Научна група”, занимаващите се с наука специалисти успяват да работят и публикуват резултатите от своите изследвания. Макар и неритмично, все пак се отпечатват възстановените през 1991 г. “Известия” (кн. 6 – 21). Издаването им прави възможно поддържането на книгообмен с повече от 70 европейски и над 80 български музеи и институти, като по този начин се попълва библиотечният фонд със специализирана литература. Ежегодната научна конференция “Музейни четения” събира от 1997 г. насам музейни специалисти и краеведи, като докладите им се отпечатват в сборници.

Вашето име (задължително)

Вашият Email (задължително)

Относно

Вашето съобщение